Сексуалната репресия и човешката бруталност (Ревю на: "Вегетарианката" от Хан Канг")

Оценка: 4.5/5 🌟

    
Йонгхе е непоносимо безлична жена. Всичко в нея от чертите на лицето ѝ до начина ѝ на обличане e най-обикновенo, така че с нищо не се откроява. Тя няма нито добри, нито лоши качества. Най-правилно бихме я определили като пасивна. Или поне така е описана в началото. Но защо Йонгхе става вегетарианка и как това я прави специална?


https://www.instagram.com/dreamer.of.many.worlds/



    Нейният смазващо обикновен живот, изведнъж бива разтърсен от поредица кошмари, наситени с кръв и насилие, които я отказват от това да консумира животински продукти. Дори миризмата на месо започва да я отвращава. Толкова силно е това убеждение, че никой, дори семейството ѝ, което всячески се опитва да я накара да прояде месо, не може да я склони.


    Такава е фигурата на Йонгхе – безличната жена, превърнала се в стоик. Отчуждена от цялото си семейство – от съпруга си, сестра си и родителите си, тя е принудена да се бори всячески за онова, което я прави истинска, а именно нейния избор.


    Най-силно се открояват няколко теми. Едната от тях е за табутата, сексуалната репресия и насилието, но не само над жените, а над личността. Романът е разказан от три гледни точки, никоя от тях обаче не е тази на Йонгхе. Това ни отдалечава от нея и в същото време ни моли да я разберем или поне да се опитаме да я разберем.


    Крайно недостатъчен е този тип литература на българския пазар. Мислех си, че китайските автори са малко, но какво можем да кажем за корейските?


    Романът „Вегетарианката“ е издаден през 2007 г., а през 2016 г. печели Man Booker, като едва тогава придобива истинска популярност, въпреки скандалния си характер. Радвам се, че макар през 2020 г. се появява и у нас. Кратка, но красива е книгата на Хан Канг.


Няколко любопитни неща:

Интервю с авторката - Хан Канг

Интервю с Хан Канг и преводачката ѝ Дебора Смит 

Подкастът на Стефан Русинов, където говори с българската преводачка на "Вегетарианката"


П.П. Цветята от снимката не са излишен кич, а допълват един от основните мотиви от книгата, който се разкрива най-много в трета част.

Коментари

Популярни публикации