Волята пред смъртта (Ревю на: "Да живееш" от Акира Куросава)
„Животът е миг.“ – Така започва песента, която главният герой във филма „Да живееш“ пее в една тиха зимна привечер…
Икиру е един от любимите
ми филми на Куросава. Има си причина Такаши Шимура да се появява и в много от
другите филми на режисьора („Рашомон“, „Седемте самураи“, „Yojimbo” и др.), а
тук е просто зашеметяващ.
Канджи Ватанабе е дребен
бюрократ, който не е направил нищо от живота си. Последните му трийсет години
са минали като на сън – безсмислени и забулени в тъма. Трябва да научи, че е
болен от рак и не му остава много, за да започне истински да живее.
Всичко от приведената
стойка на Ватанабе, неговия немощен глас и обрани жестове говорят красноречиво
за героя. Редките моменти, в които главният герой се усмихва, а бледото му лице
разцъфва, сякаш озарено са безценни. Кога човек е свободен? Кога човек е
щастлив? Кога човек е искрен? Все въпроси, които филмът те кара да си зададеш.
Красива е драмата на живота, красива е драмата на смъртта, която пък те кара да
оцениш живота.
Филмът започва по
следния начин:
„Ето го нашият герой.
Точно сега, срещата ни с него би била отегчителна. В края на краищата, той
просто убива времето и всъщност не живее живота си. С други думи, той не е
истински жив. Спокойно можеше да бъде труп. Всъщност, този човек е мъртъв вече
повече от 20 години.“
Това е най-вече филм за духовното пробуждане у човека. Затова как никога не е късно да направиш нещо с живота си. И как, макар и обречен, ти още можеш „да живееш“.
Оценка: 5/5 🌟
"Животът е миг.
Обичайте, девойки.
Преди пурпурния цвят
да избледнее от устните
ви.
Преди талазите от страст
да утихнат в телата ви.
За онези от вас, които
няма
да познаят утрото
животът е миг.
Обичайте, девойки.
Преди гарвановочерните
ви плитки
да започнат да сивеят.
Преди пламъка в сърцата
ви
да замъждука и угасне.
За онези, за които
днешният ден никога
не ще се върне."
Коментари
Публикуване на коментар