Едно прикючение през Латинска Америка (Ревю на "Мотоциклетни дневници", Валтер Салис)

Оценка: 4/5 🌟

 „Мотоциклетни дневници“ е адаптация на едноименната книга на Ернесто Че Гевара, в която се разказва за приключенията на 23-годишния Че и 29-годишния му приятел Алберто Гранадо, по време на пътешествията им с мотоциклет. По време на това пътуване Че за пръв път се среща с бедността и мизерията, в която повечето хора са принудени да живеят.

    Обясниха ми се много неща за него. Разбирам вече от къде идва този негов идеализъм и от къде някои други, по-човешки страсти: храната, алкохола, жените. Лекар, че и от аристократично семейство, а да се откаже от всичко, за да следва мечтите си, бидейки верен най-вече на себе си.   

    Това е един много истински филм, който на моменти сякаш граничи с документалистиката, поне така го почувствах. Красив, одухотворен и реалистичен – за това спомага и фигурата на Че Гевара, който не познавах в такава светлина. Особена е неговата емоционалност или поне като такава може да се приеме от повечето, въпреки че лично аз я намирам най-вече за откровена. Не знам дали филмът не се е отклонил от биографията му и дали е напълно верен, но пък затова беше просто чудесен.

    Изживях тези 10 000 километра и ако можех да се срещна с Че Гевара, бих го направил на драго сърце. Иска ми се да чуя от неговата уста какво е видял, какво е чул и най-вече какво е усетил.