Човешкият индивидуализъм и работата в хранителен магазин (Ревю на "Жената конбини" от Саяка Мурата)

Оценка: 4.5/5 🌟

Кейко Фурукура е жена, отдала живота и същността си на работата в конбини (буквално: хранителен магазин). От там и заглавието на книгата. Защото тя не просто работи в магазина, а съществува като негово олицетворение, обладавайки длъжността си с тяло и дух. От един момент нататък границата между човек и служител в конбини е напълно размита.

Тя живее, за да работи, а не обратното, което ми напомня за книгата „Жената от пясъците“ на Кобо Абе, където се появява подобна дилема: „Do you shovel to survive, or survive to shovel?“ Паралел може да се направи с „Вегетарианката“ на Хан Канг, която наскоро прочетох, а ревю за нея може да видите тук: Сексуалната репресия и човешката бруталност. Което ме навежда на мисълта дали е правилно да търсим един общояпонски (общоазиатски) културен модел, тъй като сходни проявления има в цялата им литература. Но за това друг път.

Как някой като Кейко може да бъде приобщен към обществото и как може да бъде той приет? И на двата въпроса отговорите са твърде сложни. В началото на книгата Кейко е описана като крайно социопатичен образ. Тъй като книгата е от първо лице, Кейко ни разказва за детството си. На пръв поглед то изглежда съвсем нормално с едно изключение – тя.

 

„Времето, преди да се преродя като служителка в конбини, някак се губи в съзнанието ми, спомените ми не са ясни…“

 

„– Какво има, Кейко? О! Малко пиленце… Чудя се, откъде ли се е взело? Бедното… Да му изкопаем ли гробче? – попита мило майка ми и ме погали по главата, а аз в отговор казах:

  – Хайде да го изядем…“

 

„Всички вкупом плачеше и подсмърчаха за бедната мъртва птица, обикаляха наоколо и убиваха цветя, като скубеха стъблата им, възклицавайки: „Какви прекрасни цветя! Птичето непременно ще остане доволно“. Изглеждаха толкова странно, та си помислих, че са полудели“.

 

Но „Жената конбини“ не е просто дисекция на един отчужден от обществото, алиениран образ, а внимателно изследване на въпроса: „Какво представлява истинския индивидуализъм?“. Защото индивидуалността на Кейко е доведена до такава чудата крайност, че навярно бихме я заклеймили като луда, но такава ли е всъщност?

С времето Кейко започва да разбира къде греши и какво не прави като останалите хора. Дори се опитва да си намери мъж (въпреки пълната липса на сексуално влечение), така че да има за какво да си говори с приятелките си. Оттам насетне се появяват следните пасажи:

 

„Сега обаче имах чувството, че за управителя от служител в конбини аз се бях превърнала в човешки индивид от женски пол“.

 

         Ето я и финалната дилема. Ще остане ли Кейко служител на конбини или ще се приобщи към човешкото общество, погубвайки себе си и своята индивидуална свобода?

         „Всички говорят за модерно общество, за индивидуализъм, ала реално всеки, който не демонстрира принадлежност към „селото“, се оказва в положението разни хора да се ровят в живота му, да бъде подложен на насилствен натиск и в крайна сметка пропъден завинаги.“ 

Copyright © 2021 Иван Данев, Всички права са запазени.