Защо живеем според Ю Хуа? (Ревю на "Живи")

Оценка: 5/5 🌟

 

Не случайно заглавието на книгата е „Живи“ или от английски „To live”. Замисъла зад него е семпъл и ясен. Мисля, че най-добре изпъква, когато го допълниш по следния начин: „Просто живи“. Това е може би и една от особеностите на романа, защото той разглежда човешкото битие като обикновена поредица от събития.

В него смъртта и живота са равнопоставени. Случва се твой близък да умре, но животът е един и същ. Връхлитат нови и нови трудности, но ти продължаваш да живееш. Смисълът на живота е в самото му живеене, поне на общочовешко ниво. Всеки един момент обаче е представен с достойнство. Смъртта, живота, низостите, стремленията – всички те са едно цяло. Може би Ю Хуа сам разбира най-добре книгата си като казва:

 

„Мисията на писателя не е да излива яда си, нито да обвинява или разобличава, а да показва възвишеното. И тук нямам предвид някаква елементарна прекрасност, а усещането за отдръпнатост след разбирането на всичко, еднаквото отношение към доброто и лошото, съчувствието към целия свят.“

 

Макар да не съм чел други творби на Ю Хуа, поне по информацията за него мога да заключа, че смяната на посоката му, от авангардното и абсурдното (в началото на кариерата си е бил известен с експерименталното си творчество) към бруталния реализъм, е била само за добро, защото макар отново да се занимава с човека и неговите тегоби, при Ю Хуа важи една много важна особеност – надеждата никога не напуска написаното.

 

„Реших да напиша точно такъв роман – за способността на човек да понася мъки и за оптимистичното отношение към света. Процесът на писане ме накара да осъзная, че хората живеят заради самото живеене, а не заради нещо външно от него. И така разбрах, че съм написал възвишена творба“.

 

Последното твърдение може да се стори пресилено на човек, който не е запознат с романа „Живи“, но докато го четеш е невъзможно да отречеш следното: Ю Хуа наистина е успял да създаде творба, толкова богата откъм емоция, толкова тъжна – толкова забавна, толкова пренаситена и в същото време премерена, че емоцията, която струи от нея е откровена и възвишена.

Удар след удар главният герой Фу-гуей понася болката, нещастията и срама, хвърлен в хауса от вътрешнополитически събития, оформили съвременната китайска история. И въпреки тях Фу-гуей продължава да живее, да се надява и да страда дори повече.

Но какво е скрито зад всичкото това страдание, зад всичката тази надежда? Това може да разберете само ако прочетете книгата, което силно ви препоръчвам.

 

П. П.

Прекрасен превод, адмирации към Стефан Русинов. Надявам се в бъдеще все повече такива издания да стигат до нас и да ни радват.

Copyright © 2020 Иван Данев, Всички права запазени.