Първа среща с Кафка (Анализ на разказа: "Селски лекар")

„Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.“

Франц Кафка е познат най-вече с творбите си: „Метаморфоза“, „Процесът“ и „Замъкът“, но по никакъв начин не разочарова с кратките си произведения.

Първата ми среща с него беше през гениалния ум на Коджи Ямамура, който прекрасно пресъздава мрачната му, сюрреалистична атмосфера в анимационната си адаптация „Селски лекар“.

След като изгледах анимацията, трябваше да прочета разказа. Изгарях от нетърпение да разбера как Кафка е описал онова, което видях и дали то не е просто волност на режисьорското въображение. За моя най-голяма изненада повествованията не се различаваха по никакъв начин.

Визуалния елемент само допълва разказа на Кафка и го кара да изпъква дори по-ярко. През цялото време се носиш в състояние подобно на транс, намираш се в налудничав кошмар, след който се будиш дори по-изморен, отколкото си бил вечерта, с черни кръгове под очите. Чувството е неприятно, но в същото време завладяващо и те кара да се замислиш.

Но над какво?

(От тук започва най-вече анализ на разказа, така че ако все още не сте го прочели ви съветвам да го направите, едва няколко странички е, а анимацията е 19 минути. Нея може да гледате тук: Franz Kafka's A Country Doctor. А разказа да прочетете тук: Франц Кафка, Селски лекар)

В началото имаме фигурата на доктора, който е повикан посред нощ по спешност. Конят му обаче, както разбираме, е мъртъв и неговата домашна помощница е излязла в селото, хлопа от врата на врата и търси някой, който да се смили над тях. Такъв обаче не се намира, само че след нейното завръщане двамата откриват следното:

 

„Естествено, кой ще ти заеме сега коня си за такова пътуване? Още веднъж пребродих двора; не виждах никаква възможност; разсеян и измъчен, ритнах прогнилата врата на свинарника, който от години стоеше неизползван. Вратата се отвори и с хлопот се залюшка на пантите. Лъхна ме топлина и миризма като от коне. Вътре на едно въже се поклащаше мъждив оборски фенер. Някакъв мъж, сгушен в ниската кошара, показа лицето си — открито, със сини очи.

— Да впрягам ли? — попита той, като изпълзя на четири крака.

Не знаех как да му отговоря и само се наведох да видя какво друго има в свинарника. Прислужницата стоеше до мене.

— Човек не знае какви неща държи в собствения си дом — рече тя и двамата се засмяхме…“

 

Да, човек никога не знае...

Малко след това конярят напада момичето и се опитва да я целуне. Лекарят не знае какво да направи. Да се отзове ли при болния или да помогне на Роза? Същото двоумение ще се появи и по-късно в текста.

В целия разказ преобладава чувството на раздвоение. Докторът не може да се реши между професионалният си дълг и простите си човешки потребности. Дори когато пристига в дома на пациента, който се оказва младо момче, мнението му дали всъщност то е болно или не се променя няколко пъти.

Интересното в случая е следното описание:

 

„Мършаво, без температура, нито студено, нито топло, с празен поглед, без риза, момчето се надига изпод пухената завивка, увесва ми се на врата и ми шепне на ухото:

— Докторе, остави ме да си умра!”

 

Докторът отново се двоуми как да постъпи: „А трябва да се погрижа и за Роза, пък и момчето може би има право, аз също искам да умра.“ Ето го преобладаващия мрак в творчеството на Кафка, който е пресъздаден с невероятен детайл в адаптацията на Ямамура. Едва щом докторът открива червясалата рана разбира, че момчето е наистина болно, а то, сякаш само, за да създаде ново противоречие в разказа, започва да се моли на доктора да го спаси...

В същността си това е разказ за човека – изгубил своя път, лутайки се между правилно и грешно. Най-големият конфликт си остава вътрешната борба на доктора, който отново и отново поставя под съмнение професионалния си дълг. Докторът е неудолветворен, а неговата професия е такава, че всички искат от него невъзможното, а когато той не може да го изпълни, пеят следното:

 

„Щом гол е, ще ви излекува,

не иска ли, убийте го!

Та той е лекар, само лекар.“

 

Това не е само изследване на един измъчен образ, а на смазващия обществен натиск, който е първоизточника на всички конфликти в разказа (паралел може да се направи с живота на Кафка). Единственото, което остава накрая е невъзвратимото чувство на унижение и предаденост.

Copyright © 2021 Иван Данев, Всички права запазени.