Херман Хесе и пътят на човека (Ревю на "Сидхарта")

Оценка: 5/5 🌟

Такива трябва да са духовните стремления у човека - вечно търсещ, вечно ненамиращ. Такъв е и Сидхарта, който по пътя да стане светец извървя пътя на човека. Всичко, което той намери и добро, и лошо беше, за да може той, Сидхарта, да се възнесе към съвършенството.

Изключително духовно е творчеството на Хесе. Но няма догматичност, не носи печата на миналото и на преиначената религиозност, не, духовност в най-чистия ѝ вид. Както Сидхарта казва:

"Знанието може да бъде споделяно, но не и мъдростта. Човек може да я открие, да живее с нея, да се остави да бъде носен от нея, да върши с нея чудеса — ала тя не може да бъде изричана и проповядвана. Още като младеж понякога прозирах тъкмо това и тъкмо то ме накара да обърна гръб на учителите"

В духа на тези мисли са още няколко откъса:

"Едностранно е всичко, което може да бъде обхванато с мисъл и изречено с думи — то е едностранно, половинчато, лишено от цялост, от завършеност, от единство"

"Ето защо ученията не значат за мен нищо, те нямат твърдост, нямат мекота, нямат цвят, нямат ръбове, нямат мирис, нямат вкус, нямат нищо — те са само думи."

Прекрасен е Хесе и това няма да е последният ми сблъсък с него. Обещал съм си да се срещнем скоро.

Copyright © 2021 Иван Данев, Всички права запазени.