Ишигуро и абсурдизма (Ревю на "Неутешимите")

Оценка: 4.5/5 ⭐

В света на "Неутешимите" някой напълно непознат може да се окаже твой роднина, приятел, жена, син... Толкова много интересни идеи, изпълнени с въображение, които накрая те оставят изумен пред майсторството, с което са преплетени в едно цяло.

Според мен Казуо Ишигуро успява да изпълни намерението си да създаде един свят, който съществува по собствени закони. Вдъхновението му от абсурдизма е очевидно, но смятам, че Ишигуро се явява достоен негов наследник, а в книгата са заложени някои наистина страхотни идеи.

Не знам защо при първата си публикация книгата е била заклеймена като нечетима. Лично за мен ми се стори просто написана, въпреки че на моменти е излишно дълга и да има монолози, които се ширят на няколко страници. Те обаче представляват една съвкупност от истории, цяла друга вселена, която се съдържа в ядрото на основната книга. Чрез тях Ишигуро изследва миналото по начин нетипичен за него. Не чрез паметта на героите му, а чрез техните думи.

Миналото на главния герой е неясно, забулено в мъгла. Прочутият пианист Райдър пристига в неназован европейски град, където трябва да изнесе концерт, само че не може да си спомни за какво точно е ангажиран. В този аспект книгата наподобява непрекъснат кошмар, който страница след страница става само по-лош (макар и забавен).

Copyright © 2021 Иван Данев, Всички права запазени.